Четенето ~ Витамин, лекарство и интелектуална отрова
Размишленията на младия турски стихотворец Can Bahadir YÜCE за силата на четенето
(William Sergeant Kendall - The End of Day, 1900 at Seattle Art Museum - Seattle)
Четенето на глас или за себе си дава голям брой ключове за схващане на обществото и обособените хора. Преходът от устното четене към безмълвното в прочут смисъл обобщи в резюме историята на размишлението. В античната ера нормалната форма на четене била тази на глас. (Аврелий Августин в „ Изповеди ” разказва своето комплициране, когато среща човек, четящ мълчейки). С разпространяването на пунктуацията, книгоиздаването и удобства достъп до книгите, се утвърждава четенето мислено. „ Читателите ” зародили като една обособена категория хора.
Когато изследваме историята на четенето, преглеждаме паралелите сред безмълвното четене и осъзнаването на индивида като обособена персона. Човекът, четящ самичък за себе си, мислено, последователно откривал своята характерност. Социолозите допускат, че безмълвното четене има принос за развиването на въображението. Антропологът Алберто Мангел открива връзката сред усвояването на самостоятелното четене и подема на хуманизма.
Четенето „ за себе си ” е въпрос, проучването на който занимава и актуалната просвета. Знаем, че четенето в продължение на 6 минути намалява сърдечния темп, отпуска мускулите, смъква напрежението. Опитите четенето да бъде обвързвано със здравето имат своя дълга история. Сократ наричал писмеността „ фармакон ” – лекарство. Според философът, сходно на всички медикаменти писмеността може както да лекува, по този начин и да отравя.
Наистина ли четенето носи излекуване? Съдейки по последното проучване, оповестено в авторитетното списание „ International Journal of Bussiness Administration ” – да, може. Дълбокото четене – бавното, деликатно, премислено и осъзнато, задейства работата на разнообразни области в мозъка, подържа тонуса, изостря усещанията, разрешава по-добре да разбираме близките.
Джон Милтън вярвал, че четенето на хубави книги освобождава съвестта. Оруел правел връзка сред способността на хората да схващат прочетеното и способността им да вършат политически избор.
(Laura Theresa Alma-Tadema - World of dreams, 1876)
Има обаче и противоположната позиция – в избран интервал, сантименталната литература е наречена „ отрова ”. Шопенхауер, да вземем за пример, жигосва неприятните книги, наричайки ги „ интелектуална отрова ”.
Може ли четенето в несъразмерни дози да се трансформира в отрова? Обръщайки се към Джон Ръскин, виждаме, че ненаситното четене е по-опасно от лакомията, тъй като убива не тялото, а душата.
Сенека няколко века обратно, приказва за пагубността от „ непотребното четене ”. Стоиците предложили да се четат единствено положителни книги, единствено „ в дълбочина ” и единствено избран брой. Кант също съветвал своите читатели да бъдат „ пристрастни ” и да не разрешават всяка книга да им обърква мозъка.
След изобретяването на печатарския стан, книги станали леснодостъпни, а битката с книжното обилие – невъзможна. Така, западният четец привикнал да чете мълчейки, да бъде изборен. По това време зародило това, което през днешния ден назоваваме „ публично мнение ”. Немският социолог и мъдрец Хабермас споделя, че буржоазното публично мнение се образува на основата на литературата. Неслучайно този развой съответствува с интервала, в който монархиите губят своята власт.
Можем да кажем, че четенето е витамин, който покачва умствената интензивност, усъвършенства работата на мозък и ободрява. Наум или на глас, четейки наред или избирайки деликатно, всичко, което четем е част от наша еднаквост.
Възможно е, основната причина за днешните международни събития да е точно авитаминозата.
Източник:
Картини: Wikimedia Commons
